Много малко бягство в рая

Не, не и не! Не мога да я напиша тази публикация вече 1 месец.. даааааам, днес става точно един месец от последната вечер.. ;( ;( Едвам събрах смелост да я публикувам, рискувайки после цяла нощ да не мога да заспя..  да не говорим пък, че докато я писах направо изтръпвах на всяка дума.. както се пее в една песен: ‘I live all those moments again, wishing I was still there.. (NSBR)’ – е не се пее точно така дума по дума, но смисълът е този :) 

 

So let's begin..

 

Пътувахме с БДЖ-то (Боже доведи ме жив!)  и беше абсолютен купон, особено на връщане, като направихме шоуто и на всички останали пътници в нашите купета.. милите.. хахахах..

 Още с пристигането си се нагласихме да чакаме групата от Ямбол (и от другите градове де). Доста интересно се получи като слизаха от автобуса.. : ‘момче! момче! момче! момче! момиче.. :/ момче! момче! момче! момиче.. :/..’ това бяха нашите възклицания (тази дума докато я издира.. мале мале) -  еее лъжааа е! не сме толко луди..

 Тъй като нямахме лекции първия ден веднага след обяда отидохме на плажа да го сефтосаме! Е гати кефа.. дет се казва, но общо взето не само първият, но и всички дни на плажа бяха много интересни и различни сами по себе си. Аз, Тонка и Пацка вкарахме новата мода на ‘Несебърките’ (техни предшественици са мъжките хавайки, бермуди или там както му се казва) и определено събрахме all eyes on us!  

 Обедите и вечерите бяха в заведението Амброзия, което не беше хич зле.. и храната беше сравнително добра.. btw като бяхме на Обзор 2007 нали единият ден се бягаше в Несебър за Паркова купа, и след това отборът ходихме на заведение, а че на това същото заведение седнахме и тогава :) .. какъв съвпадък :) 

 Много 'работи' има за разказване ама не ми се пише 'всичкото'.. затова направо минавам straight to the point..

 

Лафове: ако изтърва някой или го напиша невярно не ме бийте много, а пишете– skype krisa_smile

1. ‘Зает.. ръката му заета.. дясната..’ -  тва за един ‘приятел’..

2. ‘Хиляди бивни/айсберги!’ (тези идват от ‘хиляди дяволи’)

3. ‘Любов ли е или земетресение или мъртво вълнение’ (by бат Радо) – това важи с пълна сила за Несебър, но го бях пропуснала в публикацията за Обзор.

4. ‘Лешпер’ – чух го някъде.. обида е! хах

5. ‘20. (двайси) - кой та иbа признай си’ – това като играем сантасе или направо някой като каже за нещо 20 (ДВАЙСИ).. Да живее цензурата в тази публикация, макар че тя всичко разваля..

6. ' E няммма еее’– култовия лаф на Ямболии.. no comment, върха е! Оникален!!!! (т’ва пък by  Краси)

7. ‘Лъжа еее’ – същото като ‘е няммма еее’, интонацията rulz

8. ‘Всичко коз, щото имам от всичките’ – Мишо много го владее белота, малко повече от мен..

9. ‘Купе! – ее нямммма ееее!’ by Ottko.. Хахахахахахаахахах най-добрият партньор..

10. ‘Толкова много момчета, че не мога да ги събера с поглед’ – този коментар на Тонка е достатъчен да опиша лагера, за к’во ли писах цяла публикацийка.. е нямммма ееее

11. ‘Инспекция!’ – by [Jambol boys]

12. ‘Проверка! Aлкохол, цигари, наркотици – събирам, консумирам..' - евала лафчето на момчетата от Ямбол, ама и аз вече го казвам много добре!

13. ‘Аз бързо схващам, само трябва ми се обеснява повече..’ by Тонка

14. ‘Ляяяяяяяяяя-гай! Ляяяяяяяяяя-гай! Ляяяяяяяяяя-гай!’ by Карлов

14.1 'Ко прайти е?!’ – култовият въпрос на Карлов като идва на проверка; с Оттко последната вечер на 3 пъти ни се причу някой да го казва..

15. ‘Вийй пушитИ, пийтИ БИРА (?!), ходитИ голи като трактористи на обяд..’ by Карлов към ‘организаторите’.. те си знаят кои са.. (hug) {} (sun)

15.1. 'Организаторите' – много поздрави момчета, страшни сте..

15.2. ‘Пийти с момчетата на Сливен‘ by Карлов (прилагам снимка на ‘момче’ от Сливен долу)

15.3. ‘Главата ма боли.. цяла нощ съм ва мислил какви съм ва отгледал..’ by Карлов (как няма да те боли от туй вино червено купешко)

16. Нощта 13-14.09 – мнoго майтапи имаше, не мога да ги изброя всички, пък и ако почна ми става много смешно..не, не, не мога да правя такива неща!

17. ‘Спешна пратка, бърза пратка...’ – т’ва за една работа xD

17.1. няма пликове xD

17.2. пощата беше затворена xD

18. ‘Спиш ли мааааааааааа?’ By Ottko и по-късно от съквартирантките от стая 207

19. ‘За колко време се стига пеша от Несебър до Слънчев бряг – за 20 (двайси, виж точка 5) минути е..’ хахахахахаххаа

20. ‘Да  го е*а!’ – (с УДАРЕНИЕТО се казва, всичко точно) – by Пацка и Криса Дрезгавата (аз)

21. ‘Шефе,шефеее, имаш мнооого голям...късмет...Фак-Фак-Фактите го сочат..‘ by Тонка, Пацка и Ирина.. ето я и случката подробно: Пацка и някое момче (no name) се усамотяват в стая 207. Свалят си дрехите и Пацка казва: ‘Шефе,шефеее, имаш мнооого голям...’ и Тонка и Ирина от плажа се провикват за да довършат репликата: ‘.. късмет!’ (понеже въпросната вечер те спаха на плажа) След като нещата се разгорещяват Пацка почва да стене: ‘Фак-Фак-Фактите го сочат..’;

22. ‘Възловият въпрос’.. - Краси специално за тебе го пиша това, щото си го изтървал – отговор на възловия въпрос – ‘с паста за зъби – да дращи!’.. ‘с пясък.. шкурка..’

23. ЗЛАТНО ЧУДО No108 - от 57 на 54кg – от пиенето се отслабва е (или на мен ми действа така, но като цяло не можах да се напия всякаш :) )

24. Преслава - Новата ти - това ми е и алармата на телефона.. само че тя не важи вече.. най-'якото' събуждане сутринта стая 108 - ДУМ ДУМ ДУМ ДУМ.. бахаха

25. И цитат от 'Новата ти' с малко допълнение -  Знаеш, че моето тяло с твоето съвпада изцяло'.. 'като изключим тая синина на бедрото ми..’ (blush) (wasntme)

26. ‘Кой кара е?! Аз ли карам!?’ – лафът на ямболии, много яко го казват те :) 

27. ‘Аа т’ва сeзона на дините ли е!?’ и яко денс се почва – by Тонка като чу въпросната песен да започва от мп3-ката ми :) 

28. [мърътройка] = mp3-ka :) 

29. [shisho sus ushe se sushe na shusi] или [шосе със ушо на шуше се сушо] – интерпретация на скоропоговорката ‘шише с уши на шосе се суши..’ xD

30. rrrrr ... след някой самотен (е, не е задължително) морски гларус..

31. Гимнастички – новото прозвище на мен и Пацка..за всичко друго са ни мислели ама не и за гимнастички..благодарим за комплимента, момчета :) 

32. Вър'и казвай после, че нямаш сестра.. близначка xD (no comment)

  

Игра на лагера – Мамба – ее нямммма ееее!, Кент, Убиец, Бикове и крави (Комбинаторика де), Криеница с Карлов и Въжарова..

 Песен на лагера – Mercy – Duffy (dance), Преслава – ‘Новата ти’ - питайте Ирина, тя ще ви каже за к’во пеене става дума, Галена – ‘100 пъти’.  RIHANNA – DISTURBIA.. Bum bum be-dum bum bum be-dum bum..

Също така: Gem, Alexmall, Denyo & Sensei – Okey – тази яката песничка, заради която всеки път когато кажех ‘ОК’ в компанията на някой от ямболиите и почваше да се пее част от тази песничка.. която btw когато ми я пратиха вече в Сливен се сетих, че съм я имала преди на стария компютър, което пък ме подсеща да поздравя с нея Гого, защото знам че тя слуша Sensei.. (sun)

И ето въпросната част с една поправка, която се забелязва лесно:

Окееейй, представи си ме така - на брега на морето с бира в ръка! Налей.. На мен и СЕСТРА ми по една, лятно време на купони стават чудеса!!

 Виц на лагера – Един циганин хванал един бял мъж и му казал: ‘Ся ща иbа’. И го питал ‘възловия въпрос’: С вазелин или без вазелин?. Човекът мислил, мислил и накрая казал: С вазелин. Тогава циганинът се провикнал: Вазелине! Вазелине, ела тука бе!

By Tommy ;)  …  <3

 Девиз на лагера – ‘Една жена може да чака правилния мъж, но това не значи, че не може да прекарва свободното си време с грешните!’ – ее няммма ееее

Или – ‘Не се ревнувайте, а  се редувайте!’ – не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не.... (angel)

 

Прилагам снимка на сертификата само, че на паричната награда няма как – дадохме парите за членски внос на парти-то!

Искам да отбележа едно много важно нещо - изключително съм щастлива, че имах честта лично да се запозная с математичката Катрин Александър Крем, която макар и 7-ми клас беше наш лектор. На снимката с нея ми се вижда сърчицето на коляното, дето си го нарисувах на една лекция като нямах к`во да пра`я и само го повтарях след баня :)

Тук трябва да напиша end може би.. ха-ха.. никога няма да й дойде реда на тази думичка, защото няма ден, в който някой да не ми напомни за Несебър.

Правихме презентации в училище на тема ‘Моето лято 2008’ и ето как описах Несебър 2008 там:

 

•         Лагер за математици – да-да!.. Познай! :D Това беше възможно най-добрият завършек на една лятна ваканция!

•         Разбихме се, разцепихме се, размазахме се, разкъртихме се... А, да, и изпихме парите :D

•         За да не каже някой  после, че не сме се занимавали с математика, и тези грамоти ей така са ни ги дали, приложих снимка от лекциите – как играем на ‘бикове и крави’ – това си е жива комбинаторика! Аз съм се скрила зад един младеж от Търново, който гледа с интерес и играя с Тонито, а Пацка Vs. Иван ис дъ риъл файт!

•         С ямболии най-много разцъквахме Кент. На второ място е Мамбата (мазане с паста за зъби/шампоан/пяна за бръснене). Следва играта на криеница с Карлов и Въжарова в малките часове. И вече тия боулинг, джаги, дартс, снукър, билярд и денсване на Help/Vigo/Lazur не важат чак толкова. – кой каквото е правил да си отбележе, има и квадратче друго – което най-вероятно много хора ще отметнат като не намерят своето занимание по-горе, макар че се опитах да ги изпиша повечето :)

 

•         За догодина сме се разбрали пак да има частни партита с ‘50-60 хиляди човека’ в стая 108 (109,110,111.. – през 2009г. ще се избият не само преградите между терасите, ами направо стените между стаите :D)

•         Край! (въпросният end) - Лъжа ее :D просто малко почивка до лято 2009, когато ще удвоим fun-a, и госпожата ако иска може да ни даде да правим презентация със слайдове до + ∞…, като за математици ;)

 И всички много се хилиха на тази презентация, даже и госпожата.. ама – НА! (finger) – тъй ми прай тя, знам аз, не писа една шестица, ами входни ще прайм за corel draw и access..

 

И така де – Несебър 2008 - Незабравимо...но не и неповторимо..

 

Слънце, плаж, море и ние по бански...

Хе-хе.. доживях и аз да отида на състезание на морето тази година.. И никак не беше зле, ако трябва да съм честна (ооо, пардон, аз винаги съм такава). Пътуването голям кеф, особено на отиване – аз и Денито, в караваната, изпънати на седалките като пет пари в кесия ли беше изразът хахах.. После на плажа на Иракли направихме култовата фотосесия с мото ‘да живей нудизмА’ :D хаха не, не, бъзикам се, просто нямахме какво да правим освен да излъчваме сексапил на хавлиите или да се лигавим във водата, така че малко преди да си тръгнем от плажа се нащракахме хубавичко - около 6 снимки в минута, даже малко повече, ако разбирате накъде бия..

 

Купа ‘Бегун’ 2008 – 1 ден (23.08)

Карта ‘Баня-Изток’

l= 4.8км

t= 81’57” – леле-мале?!

t₁= 72’50” – Камито ;)

 

Лели ме настигна на 1ва к.т и тъй като бяхме по еднакви маршрути с нея (Ж18,20,21,35) се възползвах от шанса. Общо взето си потичвахме с равномерно темпо, но по-важното е, че много ги нацелваше точките Лелито :Р най-добрата е.. За 8ма к.т.  прецакахме (баш си ги пречукахме, ама айде) конкуренцията (И НЕ САМО) по вариант, някои я бягат за 23,24,26 минути, ние с Лели, по заобиколния път, по шосето – 17’50”  8-) , а дори не бягахме, щото много коли имаше и нали знаеш - сега чакай ти, че да не те чакат тебе после.. и тка ;) За тази точка настигнахме и Пацка и до края трите, семейно, веселба си беше, ама много жежко..

Бяхме три в група, така че останах втора зад Камито и пред Пацка.

 

Вечерта беше много готино. Аз и Пацка се мотахме с Киро и Камен от отбора на Търговище, слушахме музика на плажа и много се смяхме, което поне за мен е най-важното. Денито (любовчийката) беше малко заета, затова не беше през цялото време с нас. По-късно при бунгалата също се събрахме яката групичка и си припомняхме  случки и майтапи от Обзор 2007.. ех.. спомени,спомени..

 

 

Купа ‘Бегун’ 2008 – 2  ден (24.08)

Карта ‘Попович’

l= 5км

t= 75’45” – хмм.. можеше и по-зле, ама се закачих

t₁= 70’41” – Пацка ;Р

 

Натигнах Камито още за 1ва к.т. и до края с нея. Добре си ги взимахме, но за 4та к.т. сме отишли на съседния път или на другия до него или не знам и аз, и като стигнахме някакви кошери и чудеса дето ги нямаше на картата и гаааааз в обратната посока.. и докато се намерим, Марта ни настигна и аз светнах Камито, че сме по един маршрут, та всеки знае какво следва по нататък. За 6та к.т.Пацка ни настига (нас от Ж18 има предвид) и ми слага 4 мин, така че се изравняват с тези 4, които й слагам аз първия ден, плюс 1”, която не е достатъчно, и познай.. на финалната отсечка шаш и паника и пълна газ, азот и още к’вото има там, не разбирам, не играя GTA, нито NFS.. няма значение, стори ми се, че това е най-дългата финална отсечка в живота ми, върнах се в доброто старо време на пистата.. и финиширах плътно зад Пацка.. баси и борбата за 2ро място (blush) и то за какво.. за нищо. Нали се стартираха времената със станция, е, моeто съм го пуснала 30” по-рано или не знам и аз и някакси Пацка ми слага 1’5” .. И за капак на всичко докато се оправяхме сме си изтървали награждаването.. срамота..

Голяма прецаквация двата дни втора, втора, и в общото накрая – трета.. пуу бе..

 

Песен на състезанието: ДАЙ МИ ЛЕД - АЗИС of course, Устата – Мале мале, Алисия – Най-вървежен.. ей тази последната за Мафията писана, братче.. обмисляме да направим нея химн, ама не можем да се съберем 4те заедно та да гласуваме..  само че това ‘за палава блондинка натиснете 1’ ще се замени с брюнетка, може би, и числото 4..

 

Лаф на състезанието:

1. Най-новата поза – ‘в резачката’, може да звучи като ‘в яздачката’, но се бъркате, не е същата, всъщност още не сме я нагласили как да е, може би е работа на автора.. а, да, и лафа е озвучен от ъънннн-ъъннннн-ънънънъннннннн (звук от резачка by Дени)

2. ‘Да живей нудизмА!’

3. Добрият стар писък – ‘О, божичко, банският ми..’ няма как да минем без него, все пак сме и във водата.

4. ’Няма Не!’.. no comment

5. Новите превъплЪщения (тази дума нещо много взех да я бъркам.. тук има нещо) на Пацка са Пепеляшка и Булката беглец, като и двете се появиха вечерта докато бяхме с момчетата.. първото честно казано не помня защо (може би дето често й се изхлузваха [баси думата] пантофките и се събуваха, второто, защото чакахме Пацка да ни настигне, а тя бягаше с рокличката по НАнаНАнадолнището към нас (винаги съм обичала тази дума да я казвам по този начин, но написана изглежда зле.. мога да я заменя със ‘склона’.. по-добре не).. та така..

6. Сега малко като виц ще прозвучи.. влизат трима младежи във водата до нас.. Първият е дебел, вторият – космат, третият – хубавец. На брега чака мацка. Въпросът е на кого е приятелка. (аз естествено видях и знам отговора, но запитах другите Пацка и Денито).  Пацка залага първа – на косматия, Денито – на дебелия.. На готиния, за жалост казвам аз.. след 20 секунди мълчание Пацка разцепва тишината в стил Джеймс Бонд (или поне по гласа й) с 'Взимам косматия!', Денито казва: За мен дебелия.. всички избухваме в смях.. баси лафа.. поредната простотия..

P.S.: Само забележете физиономията на Денито.. пак нещо се прави на света вода.. нейната запазена марка.. колкото до моята.. играя го 'нефтен бос'..

How do you describe a feeling?

Не мога да остана само с теб.. не мога.. обичам те.. обичам всичко в теб.. очите.. устните.. как ме гледаш.. ах.. не мога.. само с.. теб..  (това ми е любимата част от Колко часа любов на Димана, но разбира се много е яка цялата песен, разтапям се :) , много я въртяхме към стартовете последните два дни).

Това е... Свърши и Купа България 2008.. Няма връщане назад... хубаво, лошо – това е.. и да, несъмнено не беше само хубаво, но то преобладаваше (sun).. Не ми се пише този път много, защото като се сетя ми става мъчно.. не само за бягането ми по жегите и по баирите (е все пак както казва бати Илиан – за всички е еднакво), но и за времето прекарано с ориентировачи, многото хубави моменти, игрите и закачките... Направо не знам какво да напиша (да не повярваш), нещо ми е другаде музата в момента, или пък защото е два през нощта и не е най-подходящото време за писане на тази публикация, понеже 4 дена съм спала само по 6 часа мах на вечер, а следобедите не спях, имаше по-интересни неща за правене (angel) .. добре прозвуча това последното.. Затова най-добре да я публикувам утре сутринта (обяд, да не кажа следобяд), че да имам време да я пооправя, че не се съмнявам да има грешки, тук в тъмното не ги уцелвам буквите (амм btw намерих си някъде 3 грешчици в предните публикации и съм потресена (blush) къде съм гледала..)  Публикация за Плевен естествено.. няма :Dxaxax.. но все някога ще се появи и тя де :) До тогава ще се чете за прекрасните 4 дни в Смолян (горе на езерата, ако трябва да сме точни).

 

Настаняване.. супер купон с отбора на Търговище, големи пичове има там, интересна работа.. игри на Кент Купе и Twister.. лудница..

 

Купа Смолян – 14.08

Карта 'Смолян-център'

l= 1.6км

t= 18'05”

t₁= 12 и нещо – Катето, мисля

 

Този ден голяма боза беше.. доста повървях.. още по стълбичките за 2ра к.т.. За точката дето се виждаше от финала ( 4та к.т.) естествено се мотах 100 часа,  защото понеже обаче защото :D стоях отгоре ама не я видях де.. , не бях с очилата Versace и за това така ;).. шегата настрана, въпреки, че за тази точка ме настигат доста хора, нямаше как да продължа с тяхното темпо (да се закача, сеш’ ли се) просто, защото крачката ми нямаше да издържат на напрежението :) . Губене нямам мисля.. това е всичко :Р

 

Купа България 15.08 – 1ви ден 

.:: От този ден е култувата снимка на бат Радо с Мафията.. много сме хубави всички.. и скромни, разбира се ;) ::.

Карта ‘Смолянски езера’

l= 4.1км .

t= 71’57”

t₁= 43’36” Мая

 

Ех тези Смолянски езера е.. много ги обичам.. ама бягане искат..

Стрелките спират.. сърцето само ми остана .. само, че ‘стрелките’ не спряха, пък и сърце не ми остана, и правя време достойно за Змей Горянин и ме бият ‘тоз и оня’ или по-точно ‘тая и оная’.. много слабо, голяма излагация.. Пък стартовият списък беше мечта (почти) за всяка една от конкурентките ми.. само не и за мен.. последна да тръгвам не е работа, не, не..

Настигнах Камито на 1ва к.т. и до края с нея.. ама аз с нея не мога се разбирам нещо.. хахах.. иначе нямаме губене, като изключим за 4та к.т. мощния вариант и за 12та к.т.

 

  

Купа България 15.08 – 2ри ден

Карта ‘Пампорово’

l= 5.7км.

t= 82’52”

t₁= 64’02” Лили (party)

 

Е, това е! Това е бягането на живота ми! (това е майтап, имала съм много по-сполучливи бягания) Истината е, че пипнах Дизела за късмет преди старта, че  да се прибера и аз след този маршрут.. голяма душмания беше. Елинка ме настига за 7ма к.т. и до края с нея. Аз настигам  Ваня и трите съответно сме застигнати за 13та к.т.от голяма глутница , от която разпознах Валерия и Майчето, друг не помня вече..

П.П.: Много се радвам за Лилка, че ги (ни) би, има моите поздравления, заслужаваше си го. ;)

А, и да – много съм добра – правя 4то време за Ж20, кой като мен, нали..

 

Купа България 15.08 – 3ти ден

Карта ‘Устово 2008’

l= 3.9км.

t= 117’29”

t₁= 49’47” Мая

 

Ха-ха денят на истината мина много обикновено и не беше каквото очаквах.. исках да има изяждане на финален, да раздрусам малко силикона... няма братче.. Имаше две момичета пред мен на около 3мин общо (Криси (Смолян) и Ваня (Добрич)) и Камито 1 мин зад Пацка, а с Пацка тръгвахме на 1 минута една от друга, удобен случай да побягаме двете, че тази година нямахме възможност, то на колко ли състезания сме били, че да имаме де, но както и да е.. излигавихме се на max, имаме две грешчици някъде, смисъл към 20м подминаване на 2 точки.. другото е вървене. Настигнахме групичката от гореспоменатите три за 4та  к.т. (те бяха за 5та к.т. на баира и затова не си дадохме зор). Преди 17та к.т. ходихме до реката да пием вода и да се плискаме, представи си.. Miss Мокра Фланелка (екип) ама няма начин, преди това за12та к.т. видяхме едни баба и дядо и Пацка от далеч сканира шише с вода, та притичахме да се примолим, излязоха разбрани хора – и диня ни почерпиха, така де само сърце, ама то най-хубавото, на който му се струва майтап - жестоко се лъже... Друга к’ва изцепка, влязохме в някакъв имот на хората, ама нямаха чешма пустите и си излязохме през некфа вратичка, която btw беше отворена от някой преди нас (shake) (devil)... А, да - за нашата 7ма к.т. с Пацка тъкмо се разправяме нещо, че бяхме влезли по-рано от полянката в гората и сме на точката и от срещуположния край на полянката гледаме идват некфи младежи – и питат за номер, ама ние не го чухме и викаме: Tука тука! :D и те първо се разпискаха, че не била тяхната, и че търсили друг номер, за тяхно щастие – нашата 2ра к.т. и Пацка както беше подгряла като ги почна: ‘Вие, какви крака имате, къде бягате, що прайте?! От 2ра на 7ма, 200м през баирите.. луди ли сте’.. та както и да е – изкарахме си по няколко бири,  които още не сме получили де (devil). За точката преди моста беше 'големият ужас' - не на Тарзан, ами направо на Джейн се обърнах (това женката от детското). Бягаме аз, Пацка, Чипев (М18) и Николай (М18) отгоре по камъните, и само търсим пътека, Николай върви най-напред и вика: 'Не се минава от тук.' И аз викам: Абе няма не се минава, за две точки няма да дрема на пека..'  избутах го малко настрана (btw, sorry пич (wasntme)) пробвах аз по камъните там, то наистина не се минавало хахах (blush) :D и гледаме Чипев намерил ня’кво място и скача напред с краката, успешно приземяване, доколкото видях аз. После естествено кака ви Криса да не види нещо, само че на обратно се пуснах, с гръб, което ми беше грешката явно :D увиснах на ня’къв клон и взех да се суркам (спускам) надолу по него, и си надрах ръцете яко (все едно съм си рязала вените, вервайтве ми) и имах пясък НАВСЯКЪДЕ по косата, корема, ръцете, зъбите, лицето, косичката си казах ли? хубавата, къпаната предния ден, казах :) . После Николай скочи и замина и той с Чипев (голямо кавалерство и двамата, само питат ня’кво стреснато ‘добре ли си, добре ли си?’, милите) После се протегнах нагоре, да може Пацка да стъпи на ръцете ми и така се уверих, че е около 2м скалата, все пак аз (170см) и с протегнати ръце (не знам колко са ми ръцете на дължина, ама са длъжки, само обиколките им знам, да, различни са с 1см) и едвам да стигам Пацка... то бива бива, ама този Survivor не бива.. :P

 

Пътуването към състезанието беше интересно, но по-яко беше на връщане. Песни, вокали, не знам си какво. Великият квартет всичко изпълнява.. най-добрите сме. Снимахме се и направихме клипче на това как Денито пее на локум, купен от сергиите преди Бачковския манастир, Пацка на кутията на сока от Пенчев, и Алекс на някав друг предмет... голяма лудница беше.. Снимахме култувата табела за Раднево на две места в движение естествено (и преди я бях снимала, ама с тел-а и не беше толкова оригинално). Пихме ‘чай’, да не кажа другата по-брутална дума за това съдържание в шишето на Денито за зоб – стоплена от слънцето вода, докарваща на суправит и не знам още какво и едно друго обикновено шише от минерална вода.. си правихме наздравици и се наливаме с топла... П.... ВОДА :D Алекс се направи на смела, поиска и тя да пие, ама като я усети в устата си и искаше да я изплюе, ама баща й я тупна по гърба и тя я глътна и останалите три на задната седалка умряхме.. от смях.. проплакахме...  Или пък като караме бързо със свалени стъкла и вятъра като духа и не можем да се чуем една-друга, затова само предните два прозореца са отворени до долу, другите по-малко. И само Алекс почва да разказва нещо, ама на Пацка не й се слуша и само сваля прозореца малко, и Алекс не се усеща и се опитва да го надвика, намаля музиката това-онова, няма.. Пацка продължава да сваля, аз вече съм в краката на Денито от смях, тя пък превита на две също се залива... УжасТ..

 

Искам те за мене!Чува ли ме твоето сърце?Още ли е лудо по мен? – много ги пея, ей...

Песен (песни!!!) на състезанието - Изневерявам ти – Теодора, Усещам те – Камелия, Бивша - Джина, Страст на кристали – Галена и Устата, Мале Мале – Устата (безспорният хит), Колко часа любов – Димана, Емануела – Запознай я с мен, Глезената, гледаната (химнът) - Райна, Новата ти – Преслава, Най-красивата – Азис и Малина (ей тая песен много я пях 1ви ден на Купа България, хората ме слушат..), На чисто - Глория, Чао еди-кой си - Алисия (така ми звъни телефона, пък и я имаше два пъти подред записана на флашката за колата , уж случайно), Тя – Есил (на нея е изпълнението с ‘микрофоните’), 100 пъти - Галена, След 12 - Галена, Трети път - Анелия, Само мой - Анреа и Кости (Пацка и Алекс – в банята страшен дует), Дай ми лед – Азис (разбира се), Нямам причина - Андреа, Jay Sean – Cry, Elize – lovesick (btw тази и при гъзарчетата от Ямбол се е прочула като хит)

She's got the passion that girl is dangerous better be careful…

Лафове: Амм ще запазя анонимноста на лафовете и ще посочвам автора, само ако съм аз или някой, който иска да бъде посочен или аз държа много да го посоча :P това го правя с цел да оправдая слуха, че обявявам всички лафове за мои, без те да са.. та тези без име отзад не казвам на кого са, но не са и мои, райш?

 

1. Ако го усилиш – намали го (за музиката става дума)

2. тУтАировка..

3. Аз няма да се качвам на Смолянски езера, ако ще и без мъж да остана – Аз, но няма да разказвам подробно тук (който го интересува да пише на скайп krisa_smile) и моля, моля без много смях, че достатъчно беше бат Нено да го обяви за лаф на вечерта..

4. Камъни ли има в тази възглавница (1.30h през нощта прозвучава в моята стая от едното от малките момиченца)

5. Ей туй ориентирането не го разбирам.. .(тука искрено се смях, авторът си знае кой е ако иска да го посоча да пише)

6. Меден лицемер – оригиналното е меден линцер, ама кой да прочете опаковката на онова вкусното, сладкото..

7. На спарено миришИ.. - за супер як мъжки парфюм и за всичко останало, било то хубаво или не :Р

8. А, ти си като плужек уа.. -  това не е за трицепса ми, определено

9. Е, Гати! – култовия лаф, бил от Ледена епоха 2 с БГ voice

10. Самочувствие до бога и малко отгоре – Аз, пък и за мен става дума, за кой друг може

11. На какво мирише – ‘на пролетна свежест’ – на Митко лафът, много ме кефи

12. Било напълно грешно?!Вече го направих.. i pak i otnovo.. ;] - Първото от една песен в комбинация с лафчето ‘и пак и отново’ на Весито (ямбол) е много добре

13. Криса каза: как не е дебела - виж й капацуната...свинска пача.. ще ви кажа лично, на ушенце за кого става дума (devil)

14. Отпреде с мистрията загладена, братче..  kvo s mistriq, napravo s malamashka minata, shpaklovana – Аз и Писанчо работим в екип за тия определения..

15. филми, филми.. реклами - това на една приятелка от Ямбол :)

16. drama drama drama.. - от един филм дето скоро гледах, нещо като лафа с рекламите

17. Ще му ритам главата на тоА... (by Пацка)

18. Ще я хвана тая малката и ще си я сложа на коляното си и ще я пречупя на две.. (това много хубаво го показвам.. нагледно..) - Аз

19. Тая като те стигне, хващаш я и й пориш гз.. специално за Станислава, нали така Стейска :Р

20. Изчезни като.. муха/оса/последния мензис/зъб на баба си..

 

F.E.A.R - Fuck Everything And Run ®

 

Време е за поредната публикация вече.. имам новини за казване... има нещо за поливане.. има много за изпиване.. има гаджета за сваляне.. ей тва сме ние.. кой какво изпи - не го броим, кой с кого ще спи - не го броим?! :D тука малко се разпях ама още съм на вълната от снощното парти и няма как. Добър купон се получи, спор няма... пяхме,  денсвахме, DJ-ите пускаха ‘наш’та песен’ (така казваме за всяка втора чалгия).. (Ч.Р.Д на Тошко още веднъж, че може да е забравил след нощ като тази). Party-то беше подходяща ‘награда’ за усилията положени сутринта същия ден - имахме тренировка на Абланово, голяма мъка беше поне за мен, Пацка ме настигна и до края луднахме, само дето не седнахме да викаме неволята накрая. Не че беше чак толкова дълъг или пък сложен маршрутът, но последно съм бягала на Велинград - 22.06 (wasntme) и затова. Все пак си припомних какво е чувството да си в гората, така да се каже :D 

    как сме се оклюмали само.. без Пацка, де

Та.. сега да кажа голямата новина каква е.. хах не, няма да ставам майка, въпреки, че резултатите от изпита на Cambridge са ПОЛОЖИТЕЛНИ (party). Имам 'В', Пацка има 'С', което е суууупер!Аз най-много исках 'В', естествено щях да съм напълно доволна и на 'С', за 'А' не исках да се лакомея хахах... и така. 

  на разходка

От дълго време не съм била толкова щастлива (happy). Ваканцията е the best, бях на Балчик weekend-a и отскочихме до Варна за по два часа двата дни и много се изкефих! И най-важното – тече последния ден преди да отидем в Смолян и още само един до Купа България, която чакам от 14.06.. Какво повече мога да искам, всичко е перфектно..

 неуспешен опит :Р

Освен Сертификата (което не е малко) от гадния изпит ще ни останат и хубавите спомени.. Прилагам снимки с надписи от деня на устния, главно от разходката по центъра на Стара Загора.

. от изморителния speaking до търсене на МАНДЖА

P.S.: Поздрав с моята нова любима песен - Изневерявам ти - Теодора и Rihanna – Disturbia също.

И две забележчици малки, то се знае за кого са:

1. I don't care for people who don't care for me!

2. Мъжът може да е открил огъня.. но жената е открила как да си играе с него.. ®

Чакаме седмицата след Купа България какви ще са отзивите... а, да – и публикацията за Плевен и тя трябва да е тук вече ;)  

Вчера имах смелостта да се боря, днес имам смелостта да спечеля!

Здравейте всички! Забравихме се направо (или по-скоро аз се забравих) - нищо не съм писала колко време, направо гооолям пропуск. Нищо, сега мисля да наваксам с всичките си публикации (изключваме Плевен отново – все пак трябва да запазя интереса сред читателите, така се прави, предполагам).

И така… сега ваканцията съм се отдала на пълна почивка (или не точно (blush)) все пак рутини като сутрешното ставане (11 часа сутрин ли се брои още или :? ) също изисква известни усилия. Това в кръга на шегата, разбира се, все пак аз съм такава, че не мога да бездействам дълго време и си намирам с какво да се занимавам, но relax-a е преди всичко. Няма и как иначе да е – бях изпушила от това даскало. То не бяха изпити по английски, не бяха шестици по история, изкарани с пот на челото (сериозно, изкарах си  първата шестица на писмено изпитване по история откакто съм в ПМГ (happy) и аз не знам как), то не бяха чудеса. Последните три седмици от даскалото – като се започне от тази преди изпита плътно до 14ти (събота), та чак до 28-29.06; и неделята след 14ти само се чудех накъде да се завъртя по-напред (не в леглото, разбира се). Гръмна ми главата! Всеки ще каже - `И при мен беше трудно.` - еми може да е било, ама аз нали съм `нежна душица` и не издържах – беше поредната нервна криза…

И ето тук идва реда на `нещата` (ако мога така да ги нарека), които ми помогнаха да я  преживея  – а именно – приятелите ми (или поне някои от тях, защото понякога някой с който не съм очаквала да се сближа толкова, се отзоваваше, а друг, с когото доста време споделям лични проблеми, ми обръщаше гръб, но животът е пълен с изненади) . Приятелчетата (happy) бяха тези, на които можех да разчитам по всяко време и във всяка ситуация – от проясняване и разбиране на снимки на заснети контролни до едно забавно смс-че в 2h в някоя от безсънните ми нощи.В смисъл, че имаше моменти когато и най-малкия жест беше необходим за да се успокоя, нали съм нервачка.

Първата случка, която ми идва на ум веднага, беше малко преди писмения изпит на Cambridge. Имахме час по физическо и ни изпитваха на баскетбол – най-обикновена стрелба и дрибъл, нищо сложно. Само че кака Ви Криса повече от 4 години не е хващала топка по-сериозно, в смисъл, освен да подам на някой или да метна към коша да покажа колко съм добра, с подскок ей-така… та както и да е. Естествено бях за 6, само че на последното подаване едно от  кашкавалените ми пръстчета – пресрещано само два пъти, гипсирана ръката до лакътя само веднъж заради пукната костица на това пръстче, поддаде :D бях го пресрещнала пак, отново, за пореден път, след толкова много време ПАЗЕНЕ (каква е тази дума, друга не можах да измисля всякаш, забравила съм да пиша; базикам се – това не се забравя – напред към журналистиката и Cosmo, икономиката остава на заден план за сега). Питам Тошко (добър баскетболист) – каза ми да сложа лед и до утре щяло да се оправи. Само че като си сложих пръстчето под студената вода в даскало, защото бях и на СИП след часа, и трябваше да го направя нещо, и то като се поду, като се оцвети в различни цветове (синйожълтозелен) и аз вече рев голям, три реда сълзи, не исках пак да ме гипсират, точно насред изпити и контролни (за едната шестица по физическо дето си я изкарвам като покажа и позициите в Класическия балет; ех, тая втора позиция бе, тя била почти същата като първата, само че трябваше да мина през 4та,6та и 3та за се сетя  и за нея, много съм добра, ей, всестранно развита личност; само за информация - не съм тренирала балет или нещо подобно никога ( :? к`во пък ще е то подобното )). Вървя по коридорите, влизам – излизам в стаята, хората задачи решават, аз – само ходя напред-назад и плача, ама като някое бебе, хлипам там. Ей, Камито (момичето на чина до мен) да ви каже к`во нещо беше. Сядам аз, пиша sms (само с едната ръка също съм добра), оплаквам се както винаги, с надеждата да получа успокоителен отговор. Стоя аз – в едната ръка стискам gsm-a, гледам го жално, в очакване на спасителния sms (който между другото трудно би ми оправил пръстчето, да не кажа никак не би), а другата - `болната` ръка я държа на страна да не я гледам, я съм я погледнала - я съм се разплакала пак – бебе, бе, бебе ви казвам. 

Нали знаете като някое малко дете си е ударило да речем коляното и след време е хванало коричка и майка му го попита `Какво стана, бе, маминото?` и детето си поглежда раничката и почва да плаче без да го боли, без нищо, просто от спомена може би, или защото е малко (това btw и на мен са ми го правили като съм била малка и всеки път съм плачела). А, че и мойта работа същата. И не след дълго пристига sms, написан със загрижен тон. 

Сега, да правя ли извод накрая?! Мисля, че няма нужда. Това са те приятелите, к`во да ги правиш, не можеш без тях. Благодаря сърдечно на най-близките ми – Станислав (на първо място, не мога да отрека, все пак само той си знае как съм му надувала главата с преживяванията си от деня, нали знаеш, че те обичам, няма как), Краси от моя клас, с който не съм очаквала да станем толкова гъсти, момичетата от Мафията, разбира се, както и  приятелчетата ми от  информатиката и математика с немски (моите дилъри, споко момчета, на есен, като си купя нов gsm ще върна жеста; поради големия интерес към написаното припомням skype  - krisa_smile ) - не изброявам имена от двата класа за да не забравя някого и после да има сърдити. Всички останали, които са заслужили моето уважение, но по някакава причина не са написани тук, да бъдат спокойни – намерила съм им по-хубаво място – в сърцето ми, заедно с тези от горните редове (h).

Успехът, естествено, не закъсня, при толкова много помощ, няма как да се изложа – отличен 5.77, по-висок от миналата година, три петици, кой ти ги дава, догодина и толкова няма да има. (I hope so!).

Сега остава да чакаме резултатите от изпита по АЕ, дано скоро пусна публикация с положителни резултати (малко като при бремените прозвуча, има ли две черти…  ля-ля). Надеждата умира последна, после съм аз :Р 8-) ! ® ® ®

 

Кой каза, че някой има право да се предава?Аз имам цел...  (schhhh… it’s a secret)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Врата отворих, страха съборих, ума си пришпорих, за да бъда cool... (flex) 8-)

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Трудностите са награда, движи се като чисто нова лада (qko0o0o0o.. mlqko0oo0o). Заминавах и се връщах и вече съм на мнение - успеха е най-доброто опиянение! (drunk)

 

Още много примери мога да предложа за надъхващи песни, не бг ‘бози’, а и на Хамерикански – бърз пример: Bon Jovi - It's my life:

- Tomorrow's getting harder make no mistake! Luck ain't even lucky!  Got to make your own breaks! ( :P ) …но те не са толкова важни, по-важна е самата нагласа, и това, че при никакво условие не трябва да се предаваш, от мен да го знаете! Когато желаеш нещо много силно – то рано или късно става реалност! Но когато искаш нещо, което никога не си имал, трябва да направиш нещо, което никога не си правил!

Стига съм се правила на умна (или дето казва една от Мафиотките – Аз не се правя!Аз съм!)

 

"We keep moving forward, opening new doors, and doing new things, because we're curious and curiosity keeps leading us down new paths" -Walt Disney

ДП 20-21год. (спринт, дълга, щафети) Велинград 20-22 юни

22.06.2008 ДП М/Ж 20-21 Щафети

От към състезания нямам много да пиша, тъй като изпуснах доста, но отидох поне на Велинград, макар и за един ден само :) . Хубаво беше – не отричам, като на състезание :Р. Вечерта се очертаваше да бъде скучна (и прогнозата излезе донякъде вярна), но все пак прекарах добре. Бягането си не коментирам, слабо, но пък получихме похвала, че с Пацка сме направили шоу на видимата отсечка. Не помня грешки и няма както обикновено да се разписвам тук, просто тичането ми куца ( да не кажа, че самата аз куцах на тоя късия маршрут) , затвориха ни с 1 пост, изобщо много сме зле явно, браво на конкуренцията …. тренирайте все така и на Купа България ще ми дишате прахта (хахаха ох, ще умра от смях, продължението на изречението беше съвсем друго, нещо от рода на [честито на печелившите и успехи занапред], но го промених докато пишех, защото така ми дойде отвътре, ние креативните личности сме така, не обичаме постоянството. (тогава защо все луди работи пиша тук и аз не знам  :).

Песен на състезанието :? много трудно, 'щото не съм слушала почти нищо като изключим по пътя към Велинград в колата, че г-жици Маринови пяхме Сантра и Любо - Без теб (и много други, де go go karaokeee) , и вечерта на пейките като седяхме Ванката Кутуев пускаше някоя и друга култувa песен, но нищо, което да се определи като хит.

А, да! И уникалната песен - химн на ФК Пирин Благоевград , но само началото - "Пирин е голЕма планина.." в изпълнение на Лилка (chuckle) :* (hug) :* 

Лаф на състезанието - 'Извинявай, ще ми подадеш ли... пушката..' или 'би ли ми подал/а... пушката, ако обичаш...' :D то пък се оказа, че Бат Радо имал въздушна пушка, но късно разбрах, иначе... хах :) bzk se!  

Това е списък с нещата от шефското (бялото) бунгало, в което спахме аз и Пацка и някакви други сладури, много се радвах докато го четох, даже си направих звукозапис. Иначе ги нямаше повечето, защото аз сапунерА, например, не видях, но със сигурност имаше абаДЖур.:  

Одеало родопско, Чаршаф плик, Долен чаршаф,

Възглавници с калъфки, Дюшек, Платно под дюшека,

НоШТно шкафче, Гардероб единичен, Закачалки за дрехи,

НоШТна лапма, Столове тапицирани, Хладилник мраз,

Килим мУкет, Изтривалки от мУкет, Перде, КОрниз метален,

Бойлер с принадлежности?!, Сифон и мивка,

Душ батерия С смесител, Огледало кръгло в тоалетната,

СапунерА в банята, Кофа от пластмаса, ЛИген от пластмаса,

Четка за тоалетната, Кошче за смет, Лопатка за смет,

АбаДЖур.

 

P.S.: I love you – нем, това не е в мой стил, не го казвам просто така, така се казва един романтичен филм, който една приятелка от отбора на Ямбол ми препоръча да гледам, което ми напомня за какво всъщност беше послеписа – липсвате ми ужасно много всички!! Чакам с нетърпение Купа България, защото освен две бързи посещения в Ямбол, колкото да се видим с тоз-оня (леле, к`ъв е тоя език) пък и ние колко се видяхме за по едно кафе (ice-кола) няма и толкова, и Борката дето дойде до Сливен, Херо и той, но само за един ден, за съжаление; с никой не съм се виждала, мъчно ми стана вече. Обещали сме с Пацка, че ще отидем на тренировка при отбора на Ямбол, ама да видим кога ще стане :); комшии сме, не може, пък и няма конкуренция от техния отбор в нашата възрастова група, не пречи нищо тогава.