Тази година за ДП 12-18 бях само за първите два дни (щафети и дълга), уточнявам, защото много по-добре щеше да е ако си бяха както обикновено спринт и дълга, да си цакна и спринта (нал` се сещаш) ама нямах късмет.. то все на мен ще се случи, де. Все пак 1км и нещо повече избягах, кой ми ги дава ;D.
30.05, петък – Щафети
Времето беше прекрасно, слънцето пече яко, птички никфи не пееха, жега страшна.. 100 градусова.. (sun) (sun) a споменах ли, че беше горещо.. хаха `голям ужас` беше.. мъка бе..
Първи пост – Еличка – 54`06”
Втори – кака ви Криса - 72`38”
Трети – Пацка Aйдъла – 64`52”
l = 3.7km (3.5- 3.8)
T1 = 139’33” - Рила София
t1 = 39’48” – Ива Агова
Още отначалото сме тръгнали 4ти и така си завършихме.. Като мина Елито на видимата ме пита коя е, ама аз не бях там да гледам, загрявах. Мислех, че сме по-назад, ама викам 3ти ще й кажа че сме, перЕфектно.. Така или иначе най-зле съм аз от цялата щафета, (blush), нищо не казвам, доволна съм на постигнатото от съотборничките ми, щото аз леко ги прецаках, все пак най-слабо време правя, излагам се.
Още на първа точка отидох на майната си, а пък съм минала на крачка от нея, без да я видя. Вторият пост на щафетата на Търново - Надежда ме настигна там и първите ни пет точки бяха еднакви, та бягах с нея, изключително коректно постъпи, за което шапка свалям. Една точка, примерно, беше съборена в едни драки, хич нямаше да я видим. Надето я би първа, изправи я за мен, бих я и аз, после изцяло в мой стил наредих едни младежи да я оправят, да я забият там, нещо, де да знам и аз, викам `вие сте мъжете, действайте!` и т`ка. После за 6та отидох първо на нейната, видях я на картата къде е, и мойта беше на 10м мах, веднага я намерих, бих я и само видях Надя, че тръгна напред, щом може да бяга момичето, супер, ама аз добре си походих ;D, нямаше как, 50” сигурно оставям на едни драки преди да изляза на пътя и да си взема следващата супер елементарна точка точно преди видимата. Бахти survivor-a беше там и после на още две места беше по-така, другите тръни ги преживях някак, и като финиширах имах само два бодила главата, от които само от единия текна кръв.. слаба работа…
На видимата много викаха ей, голяма емоция, Митко ми даде вода, всичко точно. Не че остана водата дълго в мене (puke) изплюх я още преди да съм я глътнала ама карай де ;D.. важното е майтап да става, слънчев удар щом няма, значи нищо няма, само се обезводних, не мога да препия после на вода, до вечерта нищо не ядох, само търся пиячка ;D
Предадох на Пацка, после тя като минала на видимата само морална подкрепа получила, щото аз се обличах, Елито не знам къде е била ;D, дето вика Данчо – махнали й само.. хаха (wave).
31.05, събота – Дълга, карта Ксилифор 2008
l = 5.9km; t = 129’44” никой да не се смее (много) 9та съм, има и след мен ;)
t1 = 75’05” Гого (happy)
Кака ви Криса естествено тръгва в първа група или тоест първа подподподгрупа, на първа подподгрупа, на първа подгрупа на желаната от всички трета група… доста добре се изразих… Пред мен само Пацка и един вакант, а отзад само имена на българското ориентиране (които никой не е чувал обаче). Най-близко зад мен вече по-така (САМО на 9мин) беше Катя. По план, още за първа се събрахме с Пацка и перфектно си я взехме като едни алпинисти бяхме, после за 2ра отидохме на 3та, взехме ги двете; междувременно Катя вече ни беше настигнала и некфа от тия новите звИзди я беше хванала и целта беше да се измъкнем трите от нея. Пацка се жертва и остана със звИздата, аз отпраших напред с Катето; бях с нея до видимата почти, после за 10та едва не предадох Богу дух, направих се на мъж и не пих вода на видимата после познай как стигнах до 10та. В началото на отсечката бях с Денис и Галин от мъже 18, ама те юнаци - забиха напред, пък аз бавно, бавно до 13 нямам губене грам. За 14та на 16та `дайрекшън`, послИ по една пътека ми се изчака чакането; само вървя и чакам да дойде точката ;D по-бързо ама как очаквам да стане като вървя, де.. ;D Пацка и Елина ме настигнаха там и докрая с тях…
Много зле беше, много.. Единственото хубаво нещо беше, че Глорито е първа, разби ги, размаза ги, мойта гордост (sun) (hug) много си я обичам.
После сбогувания, `работи` и на колата за Сливен, че да се прибера, да легна, да се наспя и сутринта рано в неделя (на празника на детето :Р, на деня с матурТИ) да ида да си правя speaking-a. ПослИ 5 часа си вях…. бретона по Стара Загора и т`ка.
P.S.: Първия ден на моделното бягане преди обяд беше едно своеобразно лимбо ;D луди чупки в ханша, между драките, отдолу, отгоре, встрани, луда работа.. Затова мафията замисляме скоро фотосесия с пресъздаване атмосферата по време на бягане в гора с 5% проходимост, айде 2% от нас да мине.. облеклото ще бъде оскъдно с животински мотиви, с преобладаващи материи сатен, коприна и кожа; токчета не по-ниски от 8см; силен грим (необичайно за нас); екстравагантни прически тип `разплетена дамаджана`, с клон в косата, кал на всякъде, насекоми, всичко на 6..
Песен на състезанието – Ride it – Jay Sean, определено; много други.. мафията пътувахме заедно като никой път, и се разпявахме преди, по време (wasntme), и след старт..
Лаф – Volim te; Кажи, Баце, Козлодуй, да те римувам…;
